Аз успях да изтичам доста голяма част от маршрута и най-накрая едно тегло да ми падне от врата
Ето и кратък разказ:

На старта се запознах с две момчета – Виктор и Илиян от сайта runbg.net. С Виктор стартирахме заедно и се оказа че поддържаме добро темпо заедно. Той постоянно повтаряше как след Тихият кът, смята да тича. Аз пък се притеснявах да не се преуморя прекалено рано. Обиколката на Витоша ми бе влязла дълбоко под кожата, понеже вече две поредни години не можех да завърша. През изминалата година тренирах много и се чувствах подготвен, но спомена че и през миналата година се чувствах подготвен ме дърпаше назад. Все пак, решихме да тичаме от Тихия кът до Владая, което е само около 2.5 км. Там се запознахме и с Ани, която тичаше плътно до нас. До Кладница стана хубава приказка между нас и тримата решихме да следваме плана – 20 минути бързо ходене, 5 минути тичане. Освен това, трябваше да сме на финала преди 15:00, за да гледаме награждаването на най-добрите. Следяхме си по часовник и GPS и гледахме да не прекаляваме с едното или другото. Оказа се все пак, че тичането е по-лесно от ходенето, тъй като натоварването е различно и в момента в които спреш – усещаш болките в краката си. На път за Студена все пак, ходихме дори по най-малките баири, а тичахме по равното и слизането.

В пункта на Студена бяхме още по тъмно и студено и продължихме, спеше ни се и решихме да сме пешком до Чуйпетльово. Там бяхме около 7:20. През 2009 година, на този пункт пристигнах малко след 9 и се обадих на приятел да ме прибере с колата.

След 15 минути почивка със свежи сили и сабудили се, тръгнахме да качваме последният голям баир на маршрута. За нула време и без да усетих бяхме горе, като на слизането започнахме отново да тичаме. Там ни задминаха и първите колоездачи. На най-стръмната част от слизането, бе осеяно с много малки камъни и при набиване на краката, явно не издържа нещо и свода на лявото ми стъпало започва доста силно да ме боли. Всички останали болки са се появявали за около 5 км и са отшумявали в една цялостна умора. Но свода на стъпалото си остана. На влизане в Ярлово отново тичахме. Бе страхотно половината село да ти ръкопляска! Бяхме в 9 часа, като този пункт се намира на около 50-55 км от обиколката. Малко след пункта с Ани решихме, че прекалено бавно се движим. Ако за 9 часа сме на средата, то това би значило че в 18 часа трябва да пристигнем. За да стигнем до финала на време, трябваше да изтичаме цял маратон за около 6 часа. И двамата не бяхме тичали досега маратон и не знаехме дали е възможно, камо ли след като си изминал вече 60км… Казахме си чао с Виктор и поехме напред. До последният баир преди асфалта на Ярема направихме много добро темпо по пресечен терен. Духът бе страшно приповдигнат и удоволствието да тичаш по този терен и в тези условия много ни надъхваше.

Разбира се, тялото бе развалина, но стискахме здраво зъби. Когато стигнахме Ярема, поспряхме на чешмата да презаредим вода и да си кажем наздраве с по една ампула течен аналгин. Според мен – доста помогна, защото целият асфалт до Брезите го изтичахме без почивка, а след Брезите още около 10км отново не сме спирали. Малко по малко обаче започнахме да разбираме че телата ни имат лимит. Ани страдаше и с двете си колена. Аз със свода на стъпалото на левия и сгъвката на коляното на десния крак. Проблема според мен бе голямото количество баири за слизане. Голямо набиване е по тях Малко преди Симеоново и двамата се предадохме и започнахме да кретаме само и единствено с цел – финала. Имахме да изминем 15км за 2:30 часа за да стигнем до финала преди 15:00, а дефакто ги изминахме за 3:30 часа. Моето време бе 15:55 часа.

Не познавам победителите, надявам се да видим интервю или те самите да пишат някъде.
Първият бегач е бил със следното време
Кладница – 2:00, вторият 2:01
Студена – 3:00
Чуйпетльово – 4:00, …
Ярлово – 5:00
Брезите – 7:00, 7:15 – тук водачеството се разменя, понеже първият се изгубва за около 20 минути.
Финал – 9:35 – нечовеци!

Браво на всички завършили и успех на неуспелите през другата година. Благодаря на организаторите, на всички хора по пунктовете и на бонбонките Kris Kris.
Догодина аз ще се пробвам с колело.

Снимки: https://picasaweb.google.com/zlobber/02072011#

Класиране:

Скороходци – мъже

Скороходци – жени

Колоездачи – мъже

Колоездачи – жени