Категории: Профили

Ивон Шуинар е катерач, сърфист, рибар и планинар, еколог и създател на една от най-известните компании специализирани в производство на дрехи за планинари и активни хора – Patagonia. Писател на книгата „Пусни народа ми да кара сърф“.

Ивон Шуинар с екипировка за катерене и ексцентрици

Шуинар е бил един от най-известните катерачи в Йосемити през 60те. Той прави второ изобщо изкачване на Носа на Ел Капитан, както и доста други първи и втори изкачвания в района и по света. Там развива и идеологията си за промяна на стила на катерене, която е основа на модерната философия в катеренето.

Прави революция в използването на скални клинове, като създава собствени стоманени за многократна употреба. До тогава са се използвали по-меки клинове, които след като бъдат забити остават на скалата с цел да бъдат използвани от следващи свръзки. При катерене на по-дълги турове, катерачите е трябвало да носят огромни количества клинове. Неговите стоманени клинове се изваждат от втория в свръзката и се използват отново, което това на практика отключва вратите към big wall катеренето в Йосемити. Поради големия им успех по това време създава първата си компания Chouinard Equipment, Ltd.

Заедно с бизнес партньора си Том Фрост прави втора революция, този път в леденото катерене. Променяйки голяма част от екипировката, те стават бащи на модерното спортно ледено катерене. До тогава леденото катерене е било копане на стъпки в леда. След промяна на котките, пикелите и ледените клиноце, вече са могли да катерят безопасно много по-стръмни ледени стени и водопади.

В средата на 70те прави поредната революция в скалното катерене. Забелязвайки че собствените му скални клинове, прекалено много разрушавали скалата, той заедно с партньора си Фрост изобретили „ексцентриците„, като след този момент изцяло започнали да рекламират този нов стил на катерене.  Въпреки че 70% от приходите на компанията му са от продажбата на скални клинове, той сам разрушава този бизнес, като ги замества с продажба на новите „ексцентрици“.

През 89 година, тази компания фалира и се продава на част от служителите, като те придобиват всички патенти и материална база. Новата компания наследник е производител на най-добрия инвентар за катерене в света – Black Diamond Equipment, Ltd.

Компанията Patagonia е създадена през 70те. След едно пътуване до Шотландия той се прибира с нова фланела с яка от местния ръгби отбор. Тази яка пазела прекрасно врата от ожулвания на лентата с инвентара. Видял празнина в пазара, той направил още едно пътуване и купил още няколко ръгби екипа, които много успешно продал в щатите. По този начин, той създава една от най-известните, иновативни и екологични компании за активни хора. През 90те години прави проучване за „чисти“ материи и открива, че индустриално отглежданата коприна е най-замръсяващата материя от всички, заради огромните количества пестициди, които се използват при отглеждането и. Така преобръща отново компанията, като става първата в света, която работи изцяло с органична коприна.

В тази реч той разказва за живота си, ранните години на катерене в Йосемити, как стартира бизнесът, разраства се и преживява криза. Изключително интересна реч, която ме накара да си поръчам книгата му. Ще научите също, как да спазвате принципите си и да се грижите за околната среда. Как да сте отговорни към общноста и да давате от себе си, за всяко нещо, което получите.

Tomaz Humar

Сигурно вече знаете, от всички новинарски сайтове, че на 14 ноември загина известният словенски алпинист Томаж Хумар. Планината прибра в обятията си едно от най-любимите си деца. На 12 ноември, след падане по време на изкачване на Лангтанг Лирунг (7246м), Томаж чупи крак, ребра и гърба си, но успява да подаде сигнал за бедствие по сателитният телефон. Само че на височина от около 6300 метра по време на солово изкачване, шанса спасители да стигнат до него е крайно минимален. Все пак екип от опитни алпинисти – шерпи и специално пристигнал екип от швейцарски спасители, с помоща на хеликоптер започват търсене и няколко дни по-късно намират тялото на Томаж на височина 5600 метра.

Ще дам две връзки. Първата е към страницата на ExWeb на която набързо разказват за едни от най-важните катерачни моменти в живота на Томаж, както и мненията на неговите колеги за тях. Втората е към старо интервю на списание Outsite, в което Томаж взима журналиста заедно с него за катерене, интервю и споделя виждането си относно планините.

Почивай в мир Томаж!

Langtang Lirung and Kimshung

Национално Училище за Планински Водачи

Преди две седмици бях с приятели в раьона на Троян и решихме да разгледаме Природонаучният музей в с. Черни Осъм. Този музей е един от обектите в книжките 100 национални туристически обектa. За мен бе и повод да разгледам единственото в България училище за планински водачи. Като едно от най-старите училища в България, датиращо още от освобождението на България, то преминава през много трансформации, като днес предлага основно и средно образование както и пансион за учениците си.

Учениците, които желаят да кандидатстват в него трябва имат добри оценки по Български език, както и чужд език, а също и добра оценка от физическо възпитание в основното училище. Различното тук е, че с предимство се приемат деца, които имат предишен опит с планините – алпинизъм, състезателно катерене, ориентиране или спелеология. Веднъж приети, освен нормалните предмети преподавани във всички училища, тук се преподават на теориа и практика предмети като алпинизъм, пещерно дело, спортно катерене, рафтинг, конен и ловен туризъм и други летни и зимни екстремни спортове. Училището има добри връзки с НСА „Васил Левски“ – София, като много от учениците имат шанс да продължат образованието си там. През годината се организират много екскурзии по Българските планини, както и експедиции в чужбина.

Освен това, до колкото разбирам, много туристически агенции вече директно искат да наемат абитюренти от училището, тъй като подготовката им е много добра.

Училището

Училището

Изкуствена стена за спортно катерене

Стена за спортно катерене

За пътви път чух за тези момчета, преди няколко месеца, докато гледах едно предаване на Дискавъри относно Еверест. В него се споменаваше за двама Казахстански алпинисти са закъсали на високо в планината и се нуждаят от помощ. Странните неща около историята са, че случката се развива в края на Април, когато е най-първото изкачване за сезона от шерпите, които екипират планината. Те се изкачват без кислород и без фиксирани въжета в бърз алпииски стил. Но дори когато един шерпа се отзовава на сигнала за помощ, те отказват да приемат кислород и сами продължават слизането до базов лагер.

Бях особено впечатлен и реших да разбера кои са тези младежи. Оказа се че това са Казаците Максут Жумаев и Василий Пивцов. Освен че са многократни шампиони по каквото алпииско се сетиш в Казахстан, то и двамата имат по 12 осемхилядници зад гърба си, като повечето от тях са изкачили заедно. Остават им само К2 и Лхотце. Веднага разбрах и за скорошните им намерения през 2009. Траверс между Лхотце и Еверест и изкачване на К2. Въпреки че и двата опита приключиха неуспешно, продължавам да следя с интерес какво ново ще опитат. Силен екип като този, очаквам много скоро да се окичат с 14те осемхилядните. Ето и кратко резюме за двамата Казаци.

Максут Жумаев

Майстор на спорта от международна класа
Дата на раждане: 01.01.1977g.

Спортни постижения:

- Многократен лауреат и шампион на Република Казахстан, на високо-планински надморска височина.
- Шампион и носител на наградата на СНГ по алпинизма в клас – висока надморска височина 2001 – 2002 година.
- Шампион на Открития шампионат на Киргизстан за планински туризъм през 2001.
- Лауреат в състезанията на скоростно изкачване до връх Амангельды(3999 м.).  Денивелация: 2400-3970 м през 2000 – 2001.
- Лауреат скоростно изкачване на връх Комсомола (4376 м.),  височина: 2300-4376м. през 2000 г., за 2 часа 05 мин.

В хода на програмата «Снежен Барс» е направил изкачвания на две от петте най-високите върхове в бившия СССР: връх Хан Тенгри (7010 м) – 2 пъти през 2000, връх Ленин (7142 м) – 2002

Значими изкачвания:

- вр. Мраморна стена (6435 м)  зимно изкачване през връх Пограничный, 2001 г.;
- вр Корона 6та кула по ЮЗ ръб, 2001 г.;

Осемхилядници:

Шиша Пангма (8012 м) по нормалния маршрут, 2000г.
Хидън Пик (8068 м) по нормалния маршрут чрез японския кулоар, 2001 г.
Гашербрум II (8035 м) по нормалния маршрут от юг-запад, 2001 г.
Канченджунга (8586 м) по нормалния маршрут от юг-запад, 2002 г.
Шиша Пангма (8046 м) по нормалния маршрут от север, 2002 г.
Нанга Парбат (8126 м) по Диамирската стена,  маршрут Кинсхофер, 2003 г.
Броуд Пик (8048 м) по нормалния маршрут от север, 2003 г.
Опит за К2 (8611 м) по нормалния маршрут, 2003 г.
Макалу (8481 м) по западния ръб на маршрута Параго, 2004 г.
Чо Ойю (8201 м) по нормалния маршрут от север-запад, 2005 г.
Опит за К2 (8611 м) по нормалния маршрут, 2005.
Дхаулагири (8167 м) по нормалния маршрут, 2006 г.
Анапурна (8091 м) по класическият от Север френски маршрут, 2006 г.
Еверест (8848 м) от север по класическия маршрут, 2007 г.
Опит за К2 (8611 м), нова версия на маршрут по билото от северозапад, 2007 г.
Манаслу (8163 м) по класическия маршрут, 2008 г.
Опит за изкачване на Лхотце (8515 м) в експедицията от Казахстан „Лхотце-Еверест 2009″
Опит за К2 (8611 м) по класическият маршрут, 2009 г.

Василий Пивцов

Майстор на спорта от международна класа
Дата на раждане: 16.08.1975г.

Спортни постижения:

- Нееднократен призьор и шампион на Република Казахстан по височинен алпинизъм
- Шампион и призьор в откритото първенство СНГ по алпинизъм в височинен клас – 2000 и 2002 г., височинно техничен клас – 2000г.,техничен клас 2001 г.
- В периода 1996 – 2008 г.
- За период с 1996 г. по 2008 г. совершено более 30 восхождений 5-ой и 6-ой категории трудности.

- В хода на програмата «Снежен Барс» е направил изкачвания на три от петте най-високите върхове в бившия СССР: връх Хан-Тенгри (7010 м) – 5 пъти в периода 1999 – 2000г., връх Победа (7438 м) – 2 пъти през 1999 и 2004 г., връх Ленин (7142 м) – 2002г.

Значими изкачвания:

- вр. Победа (7438 м) по класическия маршрут – 1999, 2004 г.
- вр. Хан Тенгри (7438 м) по централна северната стена – 2000г.
- вр. Свободна Корея по централна северна стена – 2000г.
- вр. Корона 5та кула, зимно, 2001г.
- вр. Корона 6та кула, зимно, 2002г.
- вр. Победа (7438 м) по класическият маршрут – 2004г.

Осемхилядници:

Хидън Пик (8068 м) по нормалния маршрут чрез японския кулоар, 2001 г.
Гашербрум II (8035 м) по нормалния маршрут от юг-запад, 2001 г.
Канченджунга (8586 м) по нормалния маршрут от юг-запад, 2002 г.
Опит за зимно изкачване на К2 (8611 м) от север, 2003г.
Шиша Пангма (8046 м) по нормалния маршрут от север, 2002 г.
Нанга Парбат (8126 м) по Диамирската стена,  маршрут Кинсхофер, 2003 г.
Броуд Пик (8048 м) по нормалния маршрут от север, 2003 г.
Опит за К2 (8611 m) по нормалния маршрут, 2003 г.
Макалу (8481 м) по западния ръб на маршрута Параго, 2004 г.
Чо Ойю (8201 м) по нормалния маршрут от север-запад, 2005 г.
Опит за К2 (8611 m) по нормалния маршрут, 2005г..
Дхаулагири (8167) по нормалния маршрут, 2006 г.
Анапурна (8091) по класическият от Север френски маршрут, 2006 г.
Еверест (8848) от север по класическия маршрут, 2007 г.
Опит за К2 (8611 m), нова версия на маршрут по билото от северозапад, 2007 г.
Манаслу (8163 m) по класическия маршрут, 2008 г.
Опит за изкачване на Лхотце (8515 м) в експедицията от Казахстан „Лхотце-Еверест 2009″
Опит за К2 (8611) по класическият маршрут, 2009 г.

Ето и линк към сайта на Максут Жумаев

Кратко представяне на един от най-силните катерачи в алпите през последните години, като с нетърпение тепърва ще следим кариерата му. Това разбира се е Ули Щек.

Ули Щек се прочу с рекорднo бързите си солови изкачвания на алпииската корона – Гранд Жорас – 2:21 , Айгер – 2:47 и Матерхорн – турът Бонати за 25 часа. Освен това, той е два пъти номиниран и веднъж награждаван с Piolets d’Or (2005 – соло изкачвания на девствени върхове в Непал, 2009 – северната стена на Тенгкампоче заедно с Симон Антаматен – награден).

По-интересното в случая е това което ще се случва занапред с кариерата на този професионален алпинист. Тази година отбелязва първият си връх от над осе хиляди метра (Гашербрум 2), като за него твърди, че е достатъчно лесен за да го подготви за истинските предизвикателства – трудни маршрути в зоната на смърта!

Докато пиша това, оставам приятно изненадан от последната новина – Ули Щек заминава днес (20 август 2009) за Макалу. Желая му успех и нямам търпение да разбера, какво ще опита там.

Ето и няколко линка с допълнителна информация за Ули Щек

Интервю за climbingguidebg.com

Ето и официалният сайт на Ули Щек

http://www.uelisteck.ch