Категории: Алпинизъм

Докато подготвям за публикуване останалата част от гидовника на Северен Джендем се появи нов, неописан в него тур.

На 02 април 2011г Николай Вълков, Владимир Владов и Милена Михайлова преминават 700 метрова смесена линия наречена Хипер кулоар. Тя е със скална категория 3- и ледена около 5-6 и излиза в горната част на тур Централен Ръб.

Владимир Владов описва изкачването в фотогалерията на АК Планинец:

„Изключително лавиноопасен маршрут, от края на гората до излизането на купола при края на Централен ръб съществува постоянна лавинна опасност. Маршрутът преодолява четири или пет отвесни ледени прага, третият от които е най-сериозен. Поради положителните температури и вече побелелия и кух нестабилен лед бяхме принудени да заобикаляме ледовете по скалните прагове и улеи отстрани.“

Ето и пълно описание на маршрута отново от Владимир Владов, което трябва да бъде добавено и в крайната версия на гидовника:

Подход: От х.Плевен се слиза до паркинга и след пресичане на реката, непосредствено след къщичката на водохващането се продължава наляво и нагоре по дерето /пада се страничен приток на това което идва от улея между туровете “Благо” и “Водните дупки”. Върви се първоначално по добре оформена пътека и се достига до изчистено от лавините място, където се продължава нагоре по дерето до достигане характерния огромен скален масив на тур Малчика. За туровете наляво се продължава по стръмен лавиноопасен горски кулоар се достига до малка седловина, образувана между началото на първото скално стъпало на Централния ръб и характерното струпване на скални жандарми, обрасли с иглолистна растителност. За маршрутите разположени източно от Централния ръб: от мястото на началото на Централния ръб се продължава хоризонтално на изток, през лятото по слабо изразена пътечка.

Слиза се леко по характерен дълъг скален праг /от тук насетне лавинната опасност става постоянна!/ до достига до първия тесен кулоар, от където започва маршрута. На 02-04-2011г. при отлични условия – до началото на Централния ръб – липса на сняг, и от там до тура – добре фирнован – подходът от паркинга до тура отне около 3 часа.

Време за преминаване при отлични условия изкачването /с обхода на каскадите от лед/ отнема около 4-6часа, /нашето продължи 4 часа и половина/

Като се влезе в началния кулоар, след около дължина и половина от въжето се излиза наляво към малко ребро.

Реброто с изглед към иглата и ледените формации.

Под реброто отляво се намира малък водопад, висок около 7-8м. По реброто след около 60-70м се достига първата ледена формация, при която кулоарът се стеснява. След нея се върви право нагоре до достигане на голямата втора и трета ледени формации, които изглеждат сляти. При нестабилен лед, при основата на първа формация се завива на ляво / има избор от два кулоара/, по посока характерна остра игла.

Единия от кулоарите излиза отляво на иглата, а другия – отдясно. След достигане на склона над иглата двата кулоара се съединават по посока големия и видим отдалеч V – образен водопад, находящ се в дясно от отвесната характерна плоча с реброто на тур А.Стойчев 2. Връщането към склона над втора и трета ледени формации става с много лавиноопасен десен траверс диагонално нагоре, до достигане на разлато ребро, завършващо в скалите отляво на последната четвърта ледена формация.

Тя е висока около 20м, първите 7-8 от които са отвесни, а след това около 50-60градуса. При лошо състояние на леда се прави диагонален траверс по скалата отляво надясно, с трудност около 3- категория.

Траверсът може да се осигурява през 3-4м с клеми или френдове.

След 60м се прави площадка в лявата стена на кулоара и от там право нагоре по постепенно стесняващ се на места заледен кулоар се достига до края на скалите, на мястото където туровете Малчика и Централен ръб се съединяват при излизанията си.

Финалните 200м, в дъното е гребенът на Централен ръб

Съвсем случайно докато минавах покрай книжния пазар в София, забелязах една корица, която веднага ми грабна погледа. На нея бе снимка на връх Еверест, а книгата е второ издание на „В разредения въздух“ на Джон Кракауер. Без да разбера, тази книга на два пъти излиза на българският пазар и ако не беше тази щастлива случайност, щях да си изтърва и този шанс да я купя. Книгата все още се намира по книжните пазари и онлайн книжарници.

„В разредения въздух“ е разказ от пъвро лице на изкачилият през 1996 година връх Евревест в комерсиална експедиция – Джон Кракауер. По време на неговото изкачване се случва внезапна и ужасяваща буря, отнела живота на 9 катерачи от 3 различни експедиции, включително и някои от най-добрите височинни водачи, като Роб Хол от „Консултанти в приключението„. За това събитие има изписани няколко статии, две книги ( тази и „Изкачването“ на Анатолий Букреев) и един филм по самата книга – Into thin air.

Ето и няколко абзаца от първите страници на книгата:

„Никои не може да отговори, защото водачите и на двете групи са мъртви. Но като очевидец мога да заявя, че нищо от видяното в ранния следобед на 10 май не подсказваше, че връхлита убийствена буря. За изтощения ми от недостига на кислород мозък облаците, които се рееха над голямата ледникова долина, известна като Западен циркус, изглеждаха леки, ефирни, безопасни. Както блестяха на яркото обедно слънце, не изглеждаха по-различни от безобидните облачета кондензирана пара, които се издигаха от долината почти всеки следобед.“

„През тридесет и трите години, в които се смятах за катерач, бях поел няколко трудни проекти. В Аляска бях трасирал опасен нов маршрут по Лосовия зъб и успешно бях изкачил сам Дяволския палец, като трябваше да прекарам там три седмици съвсем сам на отдаличен заледен връх. Бях осъществил множество трудни изкачвания по ледени стени в Канада и Колорадо. Близо до най-южната тозка на Южна Америка, където вятърът помита всичко от земята като „Божия метла“ – „la escoba de Dios“, както казват местните жители – бях изкачил страховит, километър и половина висок гранитен шип, наречен Серо Торе; брулен от ветрове със скорост сто възела, покрит с ронещ се слой атмосферен скреж, преди време той беше (макар вече да не е) смятан за най-трудния за изкачване връх на света.“

„… (Роб) Хол преживява още по-тежък удар: през октомври 1993 година Гари Бол умира от церебрален оток – отичане на мозъка, предизвикано от голямата височина – по време на опита да изкачат 8167-метровия Дхаулагири, шестия по височина връх в света. Бол издъхва в ръцете на Хол, изпаднал в кома в малка палатка високо на върха. На следващия ден Хол погребва приятеля си в дълбока пукнатина в ледника.

В интервю за новозенладската телевизия, дадено след експедицията, Хол мрачно описва как взел любимото им въже за катерене и спуснал тялото на Бол в дълбините на ледника. „Въжето за катерене е предназначено да те свързва с другия, така че ти никога не го пускаш – казва той. – А аз трябваше да го оставя да се изплъзне от ръцете ми.“

Второто Стъпало е скална формация, висока около 15 метра и се намира на 8577 метра надморска височина по северозападният ръб на Еверест. За алпинистите поели по този маршрут, тои представлява най-сложният катерачен проблем по пътят им към върхат.

Североизточният ръб за пръв път е набелязан като възможен за стигане на върха от първата разузнавателна експедиция изпратена от Англия, ръководена от енигматичният Джордж Мълъри. Понеже през 20те години Непал все още е бил със затворени граници за чужденците, те са предприели експедиция през Тибет и след четери месечно пътуване и търсене на маршрут стигащ до планината, най-накрая успяват да стигнат до склоновете на Еверест. Малката група алпинисти се изправят срещо огромната снежно-ледена стена и след успешното и изкачване и стигане до 7003 метра надморска височина, те стъпват на североизточният ръб. Опитното око на Мълъри веднага разбира, че този маршрут води до самият връх на Еверест и през следващите две експедиции, целите му са били точно преминаването на този ръб.

За първи път се твърди, че Второто Стъпало е преминато от китайска експедиция през 1960 година, когато тибетецът Наванг Гомбу и китайците Чу Йун-Хау и Уанг Фу стигат до връхната точка на планетата – 8848 метра. Те твърдят, че са изкачили Второто Стъпало, като са свалили обувките си и са катерили по чорапи. Проблемът с тази експедиция е, че не успяват да покажат снимки от върхът, затова сред катерачните среди винаги ще остане съмнението за техният успех.

През 1975 година, поредната Китайска експедиция, преминала през Тибет, полага основата на модерното преминаване по този маршрут, като монтират метална стълба на скалният участък. Така, трудността се намалява значително и пътят към върхът е отворен.

Самият Североизточен ръб предлага много предизвикателства пред алпинистите – от снежно ледено катерене, през скално катерене, правене на партина в дълбок сняг и не на последно място – изключително голямата надморска височина. В горната си част, след последният лагер 4 има три скални стъпала, за които са нужни добри катерачни умения.

Първото стъпало е скално образование в края на улея по които се изкачва и изисква доста набиране по фиксираните там важета. Намира се на 8500 метра надморска височина и затова за алпинисти това е доста трудно предизвикателство.

Mushroom rock (Камъкът гъба) е мястото където експедициите оставят допълнителни бутилки с кислород нужни за финалото изкачване. Самият терен е осеян с дребни камъни, които може да са предпоставка за подхлъзване при лошо стъпване с котките.

Второто стъпало е най-трудният участък от маршрута и се преминава само чрез Китайската стълба. Преди нея, има около 3-4 метра катерене по скална цепнатина, която достига до почти вертикалната 10 метрова стълба. Огромен проблем при изкачването е, че потенциалното падане би било над 3000 метра и е доста страшно. Освен това, на тази стълба обикновенно има големи задръствания от катерачи, като престоят понякога може да е над час, водейки до измръзвания и белодробен отток.

Третото стъпало е следващият скален проблем. Той е по-нисък и с по-ниска трудност, но с височината си от 8690 метра и поради факта, че сте в планината от 3-4 дни – изобщо не е за подценяване.

След преодоляването и, алпинистите започват изкачване по последната върхова пирамида. Тя е със стръмни склонове покрити със сняг. Освен това е изключително ветровито и открито, като по пътя си стигат до още три малки скални стъпала. Последните 200 метра се преминават по върховият ръб, които е изключително тесен и стръмен от двете страни, с наклони от 30 до 60 градуса и височина над 3000 метра.

Отворете снимката отделно за да се насладите на голямата картина.