Всички са добре дошли, а за повече информация и записване: shorti.eu

10 Октомври 2011. Обновявам статията няколко дни по-късно. Полумаратонът се проведе изключително успешно. Благодаря на организаторите и всичките им помощници и спонсори (Harmonica и Print Studio). На старт/финала имаше хубава агитка, която ръкопляскаше на всеки преминал. Раздаваха вода и храна в движение и се погрижиха на всеки да му е добре. Трасето бе изцяло равно с едно съвсем кратко качване, като бе добре маркирано с тебишир. Разбира се, като аматьорско състезание в парк, имаше много хора и трябваше постоянно да се внимава за изкачащи малки деца, но това не попречи на никои да се позабавлява с едно хубаво тичане. Аз лично се пробвах да направя собствено най-добро време за полумаратон и на финала бях изключително изморен и доволен (1:40:38). Много други отидоха просто да потичат с приятели и да подкрепят организаторите за бъдещи мероприятия.

Класиране

Снимки (258)

Приятно гледане:

Искам да изкажа най-големи благодарности на организатора Станислав. Този преход преди две години ме вдъхнови да подобря себе си, да спра цигарите и да започна да спортувам по-редовно. Благодаря!

Благодаря и на всички хора с които се движехме заедно в един или друг момент, особено на Петко с които преминахме по-голяма част от трасето. Благодаря и на всички хижари. На х. Добрила ни почерпиха с диня, а на х. Козя стена ме облекчиха от хипогликемичния пристъп.

Преди прехода си бях поставил цел, да съм в първата група възможно най-дълго време и да гледам залеза от х. Ехо. Това че не познавах маршрута след х. Добрила, допълнително мотивира желанието ми да финиширам по светло. За мен то се разви по следният начин.

05:00 Мазалат
Така се случи, че водих похода за около 20-30 минути :)

05:56 вр. Русоватец, на седлото с Триглав.
Тичане през цялото спускане до реката.

06:54 Моста на реката до х. Тъжа
Тук спрях да си сваля тениската и изостанах от първата група с около 50 метра. Повече не можах да ги настигна.

08:00 Под върх Параджика

09:05 Вр. Ботев
Бях с около 15 минути след първата група. Тук вече ми бе ясно че няма да мога да ги настигна.

09:15 заслон Ботев
15 мин почивка и супа
След изкачване на вр. Жълтец се озовах сам пред две каракачанки. Изчаках 10 минути докато ме настигне следващата група, в която бе Петко с които финиширахме заедно.

12:07 вр. Купена
3-4 минути почивка. Първите бяха на около 45-50 минути пред нас. Виждаха се на вр. Амбарица.

12:55 вр. Амбарица

13:30 х. Добрила
40 мин почивка, измихме се, преоблякохме се, хапнахме.

14:10 Тръгване от Добрила
Тичахме с Петко няколко км. Аз спрях за още 10 минути да преподредя раницата и тичах в следващите 40 мин за да го настигна пред х. Дерменка.

15:45 х. Дерменка
15 мин почивка. Кола и кафе.
Много бърза крачка и леко тичане от време на време.

16:30 х. Орлово гнездо
Спряхме само за вода

17:15 Беклемето
Без спиране

18:45 х. Козя стена
Много бързо темпо в клека. Това че бяхме по светло помогна страшно много.
20-25 мин почивка – по план трябваше да е само 10 мин.
Тук се разтреперих много сериозно и или бях изстинах или получих хипогликемичен пристъп. Лизах сол, ядох корни, пих кола, чай и вода. На тръгване все едно нищо не ми се бе случило.
Последните 3км преди х. Ехо настигнахме една жена с две деца. Едното детенце тръгна след нас и по едно време спрях с него за да изчакаме майка му. Чакахме я повече от 10 минути. Петко продължи напред и въпреки лудото ми тичане, не можах да го догоня до финала.

20:50 х. Ехо – изтървах залеза за малко, но бях все още по светло.
Купон и раздумка до полунощ.

Всички върхове са качвани с равно бавно темпо, без спиране по средата на склона за почивки. Върховете и баирите след х. Добрила са качвани доста по-скоростно от предните.
Всички спускания без Купена и Амбарица са правени на бегом.

Снимки: https://picasaweb.google.com/zlobber/100×242123072011#
ГПС следа: http://tpks.ws/NvZm

На старта се запознах с две момчета – Виктор и Илиян от сайта runbg.net. С Виктор стартирахме заедно и се оказа че поддържаме добро темпо заедно. Той постоянно повтаряше как след Тихият кът, смята да тича. Аз пък се притеснявах да не се преуморя прекалено рано. Обиколката на Витоша ми бе влязла дълбоко под кожата, понеже вече две поредни години не можех да завърша. През изминалата година тренирах много и се чувствах подготвен, но спомена че и през миналата година се чувствах подготвен ме дърпаше назад. Все пак, решихме да тичаме от Тихия кът до Владая, което е само около 2.5 км. Там се запознахме и с Ани, която тичаше плътно до нас. До Кладница стана хубава приказка между нас и тримата решихме да следваме плана – 20 минути бързо ходене, 5 минути тичане. Освен това, трябваше да сме на финала преди 15:00, за да гледаме награждаването на най-добрите. Следяхме си по часовник и GPS и гледахме да не прекаляваме с едното или другото. Оказа се все пак, че тичането е по-лесно от ходенето, тъй като натоварването е различно и в момента в които спреш – усещаш болките в краката си. На път за Студена все пак, ходихме дори по най-малките баири, а тичахме по равното и слизането.

В пункта на Студена бяхме още по тъмно и студено и продължихме, спеше ни се и решихме да сме пешком до Чуйпетльово. Там бяхме около 7:20. През 2009 година, на този пункт пристигнах малко след 9 и се обадих на приятел да ме прибере с колата.

След 15 минути почивка със свежи сили и сабудили се, тръгнахме да качваме последният голям баир на маршрута. За нула време и без да усетих бяхме горе, като на слизането започнахме отново да тичаме. Там ни задминаха и първите колоездачи. На най-стръмната част от слизането, бе осеяно с много малки камъни и при набиване на краката, явно не издържа нещо и свода на лявото ми стъпало започва доста силно да ме боли. Всички останали болки са се появявали за около 5 км и са отшумявали в една цялостна умора. Но свода на стъпалото си остана. На влизане в Ярлово отново тичахме. Бе страхотно половината село да ти ръкопляска! Бяхме в 9 часа, като този пункт се намира на около 50-55 км от обиколката. Малко след пункта с Ани решихме, че прекалено бавно се движим. Ако за 9 часа сме на средата, то това би значило че в 18 часа трябва да пристигнем. За да стигнем до финала на време, трябваше да изтичаме цял маратон за около 6 часа. И двамата не бяхме тичали досега маратон и не знаехме дали е възможно, камо ли след като си изминал вече 60км… Казахме си чао с Виктор и поехме напред. До последният баир преди асфалта на Ярема направихме много добро темпо по пресечен терен. Духът бе страшно приповдигнат и удоволствието да тичаш по този терен и в тези условия много ни надъхваше.

Разбира се, тялото бе развалина, но стискахме здраво зъби. Когато стигнахме Ярема, поспряхме на чешмата да презаредим вода и да си кажем наздраве с по една ампула течен аналгин. Според мен – доста помогна, защото целият асфалт до Брезите го изтичахме без почивка, а след Брезите още около 10км отново не сме спирали. Малко по малко обаче започнахме да разбираме че телата ни имат лимит. Ани страдаше и с двете си колена. Аз със свода на стъпалото на левия и сгъвката на коляното на десния крак. Проблема според мен бе голямото количество баири за слизане. Голямо набиване е по тях Малко преди Симеоново и двамата се предадохме и започнахме да кретаме само и единствено с цел – финала. Имахме да изминем 15км за 2:30 часа за да стигнем до финала преди 15:00, а дефакто ги изминахме за 3:30 часа. Моето време бе 15:55 часа.

Не познавам победителите, надявам се да видим интервю или те самите да пишат някъде.
Първият бегач е бил със следното време
Кладница – 2:00, вторият 2:01
Студена – 3:00
Чуйпетльово – 4:00, …
Ярлово – 5:00
Брезите – 7:00, 7:15 – тук водачеството се разменя, понеже първият се изгубва за около 20 минути.
Финал – 9:35 – нечовеци!

Браво на всички завършили и успех на неуспелите през другата година. Благодаря на организаторите, на всички хора по пунктовете и на бонбонките Kris Kris.
Догодина аз ще се пробвам с колело.

Снимки: https://picasaweb.google.com/zlobber/02072011#

Класиране:

Скороходци – мъже

Скороходци – жени

Колоездачи – мъже

Колоездачи – жени